Jeremiah 20

Йеремия и Пасхор

1 ^a А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на Господния дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща.

2 Тогава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до Господния дом.

3 А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: Господ не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив ▼

▼ 20:3 Т.е. трепет отвред.

.

4 Защото така казва Господ : Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.

5 ^c При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон.

6 ^d И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

Съдбата на пророка

7 ^e Господи , примамил си ме и аз бях примамен;
Ти си по-силен от мен и си надмогнал.
Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;
8 ^f защото отворя ли уста, не мога да не викам;
трябва да викам: Насилие и грабеж!
Защото словото Господне става
причина за позор и присмех над мене цял ден.
9 ^g Но ако кажа: Няма да спомена за Него,
нито ще продумам вече в името Му,
тогава Неговото слово става в сърцето ми
като пламнал огън, затворен в костите ми;
уморявам се да го задържам, но не мога.
10 ^h Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет.
Обвинявайте! И ние ще го обвиним –
казват всички, с които аз живеех в мир,
които гледат да се спъна, –
може би той ще се помами в някаква погрешка
и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим.
11 ⁱ Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник ;
затова гонителите ми ще се спънат
и няма да ми надвият;
те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно;
срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12 ^j Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния
и гледаш вътрешностите на сърцето,
нека вѝдя Твоето въздаяние върху тях,
защото на Тебе поверих делото си.
13 ^k Пейте на Господа , хвалете Господа ;
защото избави душата на немотния от ръката на злодеите.
14 ^l Проклет да бъде денят, в който се родих;
да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми;
15 проклет да бъде човекът, който извести на баща ми,
като каза: Роди ти се мъжко дете, –
и с това се зарадва много;
16 ^m и да бъде този човек като градовете,
които Господ не съжали и съсипа,
и нека слуша сутрин вик,
и по пладне тревога;
17 ⁿ защото не ме умъртви в утробата
и така майка ми да ми е била гроб
и утробата ѝ да е останала винаги бременна.
18 ^o Защо излязох от утробата,
за да гледам труд и скръб
и дните ми да се довършат от срам?!